Ще ти разкажа приказка една
Ще ти разкажа приказка една,
в нощта, когато сенките заспиват,
ще ти разкажа аз за любовта,
заради която хората умират.
Живели някога в една гора,
два гълъба, красиви, бели.
Те топлили се в нощната тъма
и винаги един до друг летели.
И в студ, и в мрак, и без вода,
напук на всичко оцелели,
и тихо пяли си за любовта,
която сгрявала сърцата смели.
Ловци преследвали ги във нощта,
куршуми вражески навред свистели,
избягвайки, възпяли любовта,
свободни във небето отлетели.
Слушаш ли ме ти, или заспа,
разбра ли тази приказка красива,
позна ли себе си и любовта
и песните, с които нявга ме приспива.
в нощта, когато сенките заспиват,
ще ти разкажа аз за любовта,
заради която хората умират.
Живели някога в една гора,
два гълъба, красиви, бели.
Те топлили се в нощната тъма
и винаги един до друг летели.
И в студ, и в мрак, и без вода,
напук на всичко оцелели,
и тихо пяли си за любовта,
която сгрявала сърцата смели.
Ловци преследвали ги във нощта,
куршуми вражески навред свистели,
избягвайки, възпяли любовта,
свободни във небето отлетели.
Слушаш ли ме ти, или заспа,
разбра ли тази приказка красива,
позна ли себе си и любовта
и песните, с които нявга ме приспива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени
