22.10.2007 г., 9:01

Ще ви завърна...

797 0 19
***
Ще ви гостя със сол
от мъртвото вълнение
на пясъчните рошави коси...
със сладък мед
от пчелното ми бдение
над кошерите с жилещи стени...
със чай горчив
от билково прозрение
на млечните подпочвени жлези...
със кисел дъх
на глухонямо щение
за блатни, немощни съдби...

Ще ви поя с поток
от речно сътворение
на древни мраморни скали...
със алкохолен сън
от сляпо отчуждение
на боязливи, посивели дни...
с наливна свян
на бледи въжделения
за луннослънчеви лъчи,
с нектарен блян
на истински рождения,
каквито изначало сте били...

Ще ви приспя с небе
от звездно откровение
на детски бисерни мечти...
с летящ букет
безцветни заграждения
от локви кървави сълзи...
с кошмарен звън
на разпнати учения
за миналите бъдещи войни...
с безкраен мрак
от маскарадни мнения
на змийски ледени очи...

Ще ви събудя пак
с крила в безвремие,
да се завърнете, каквито сте били...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...