Ще замълча...
Ще замълча, като изхвърлена черупка на прибоя.
И като мида бисера във себе си, ще скрия.
Аз вече няма от какво да се страхувам, и болея.
Ще дишам като птица, и във небето, ще се рея.
От себе си изхлузила обвързаност и грешки,
ще тръгна тихо все по пътища незнайни,
но някога пристигнала в оазиса дори без дрешки,
ще бъда себе си и жаждите ми, ще са утолени.
Аз на приумици не ще робувам, защото имам всичко,
щом имам себе си, мечтите си, и залъка насъщен.
И колкото и да е мъничко все имам нещо синичко,
което дава ми криле в живот безмилостен.
Не се продавам. Аз се подарявам, и затова
безмълвна ще си тръгна, но в душа ще пея.
Щом, който бил е с мен не е опора, а окова,
тогава и в съня му с вятъра ще вия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
