Той идва често. В съня ми.
В шепа ръката ми дълго държи,
ритуално ме гали... и целува така.
В тихо мълчание, с очи ме обича,
усмихва се... и е някак различен.
Потаен е... и волен и силен.
С нежни чувства в душата ми броди,
без пощада ми спира дъха.
...
Щом затворя очи, в мен се буди.
© Здравка Бонева Всички права запазени