19.12.2015 г., 19:53

Щрих от любовта

1K 0 3

 

Понякога присядам 

и поръчвам скука -

в едно 

безоблачно развитие.

Умея да играя “не ми пука”,

да плача

също мога,

в чувствени разкрития.

Така веднъж 

запалих бързослучване,

изскърца кротко 

душата стара,

неписани рефрени се получиха,

запраши принца - поизстинал,

принцесата - загуби чара.

Закапаха дъждовни бързоредия,

една дъга фалшиво се изсмя,

че принцът бе поръчал

случки във комедия - 

ала трагичен  

случи краят, прегорял.

И после стана някак си

по-тихо -

побягна на суетата мъдростта.

Две егота в странно безразличие

подсмърчаха

в тъжна самота.

Излюпи се гигантско многоточие,

измъдрило 

3 точки на реда,

зачака кротко своя свиден прочит -


нов фото спомен, 

                                шрих от любовта ...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДМ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Закапаха дъждовни бързоредия, една дъга фалшиво се изсмя..." , Казват, освен Времето, че и сълзите лекуват болката. А тя в един момент отминава и няма да боли така силно както в самото начало. Но винаги остава мъничко болка, за да ни напомня, че е имало случки, събития, моменти били те хубави или не толкова. Само усмивки мила Дидинка !
  • само за разбиращи души>...мила, Калия...Благо Даря!
  • Неочаквано развитие!Но вълнуващо!!!И талантливо подарено!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...