19.12.2015 г., 19:53

Щрих от любовта

1K 0 3

 

Понякога присядам 

и поръчвам скука -

в едно 

безоблачно развитие.

Умея да играя “не ми пука”,

да плача

също мога,

в чувствени разкрития.

Така веднъж 

запалих бързослучване,

изскърца кротко 

душата стара,

неписани рефрени се получиха,

запраши принца - поизстинал,

принцесата - загуби чара.

Закапаха дъждовни бързоредия,

една дъга фалшиво се изсмя,

че принцът бе поръчал

случки във комедия - 

ала трагичен  

случи краят, прегорял.

И после стана някак си

по-тихо -

побягна на суетата мъдростта.

Две егота в странно безразличие

подсмърчаха

в тъжна самота.

Излюпи се гигантско многоточие,

измъдрило 

3 точки на реда,

зачака кротко своя свиден прочит -


нов фото спомен, 

                                шрих от любовта ...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДМ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Закапаха дъждовни бързоредия, една дъга фалшиво се изсмя..." , Казват, освен Времето, че и сълзите лекуват болката. А тя в един момент отминава и няма да боли така силно както в самото начало. Но винаги остава мъничко болка, за да ни напомня, че е имало случки, събития, моменти били те хубави или не толкова. Само усмивки мила Дидинка !
  • само за разбиращи души>...мила, Калия...Благо Даря!
  • Неочаквано развитие!Но вълнуващо!!!И талантливо подарено!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...