Понякога присядам
и поръчвам скука -
в едно
безоблачно развитие.
Умея да играя “не ми пука”,
да плача
също мога,
в чувствени разкрития.
Така веднъж
запалих бързослучване,
изскърца кротко
душата стара,
неписани рефрени се получиха,
запраши принца - поизстинал,
принцесата - загуби чара.
Закапаха дъждовни бързоредия,
една дъга фалшиво се изсмя,
че принцът бе поръчал
случки във комедия -
ала трагичен
случи краят, прегорял.
И после стана някак си
по-тихо -
побягна на суетата мъдростта.
Две егота в странно безразличие
подсмърчаха
в тъжна самота.
Излюпи се гигантско многоточие,
измъдрило
3 точки на реда,
зачака кротко своя свиден прочит -
нов фото спомен,
шрих от любовта ...