Щрихи
За виното,
за болката,
за нощите безсънни
платих си лихвите
с носталгия бездънна,
а пламъкът от свещите
засипа гърлото
на парещата семенност,
раздрала тъмното...
платих си
залезната горест
и тъгата,
а там,
сред воплите
заглъхва тишината...
***
... защото тихата осанка
на душите ни
преплетено се взира
в небесата
и търсещо
и пламенно
се влива
в нетленното
послание,
на суетата,
която безвъзвратно съградихме
от жалките останки,
от сълзи
завинаги погубихме мечтите си...
сега се смеем,
ала ни боли...
***
... но Ада е в самите нас -
обречени сме
още по рождение,
защото плащаме
за онзи грях,
затрил душите ни в забвение
и пак прелива суетата,
не можем
болката да си простим,
за сетен път
проклинаме съдбата,
загърбили мечтите си,
към теб вървим...
***
Към теб - пияно недоверие!
***
... отмило снеговете,
затрупали смеха ни.
Разбиват се в скалите
вълните на плътта ни,
разлюбени желания
размива тишината
и празна е постелята
и плаши тъмнината...
***
Навън отдавна
слънцето преваля...
***
а пътищата се събирали
... към края!
07.12.08
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
