Гадино мръсна, долна твар,
защо така със мен се гавриш?
Ще ти шибна, знай, звънлив шамар,
пък белкем спреш се да ме мамиш!
Какво се пулиш, ве? Садист!
Не схващаш ли, че ме изнервяш?
Бастун ли глътна? Ай, сиктир!
Писнà ми да ме пренебрегваш.
Какво сега? Сигнал ли няма?
Или заето туткаш още?
Създаваш ми, ей, лична драма.
Не мога да се нàспя нощем.
Разхождаш ми се из акъла -
шумно, нагло, най-безсрамно.
Събуй си вече, please, чехъла!
И дай да джитнем панорамно!
Не се прави на луд без книжка!
Лимонка скрита си ти - зная.
Играта котка гони мишка
тралала-лисах да играя.
Виж кво, вземи се малко стèгни!
И на Марс не се преструвай!
Предай се доброволно! Сти'а ме нерви!
Яхвай някой метеор и към мен пътувай!
Какво сега? Какво се хилиш?
Само с хилене не става!
Байгънисах да ме резùлиш.
Ах, твойта кожа! Не поддава!
Добре, бе. Хубу. Стой морален!
Бъди курназ и ангажиран!
Но схвàни смисъла буквален -
completely искам да те абсорбирам!!!
© Мануела Бъчварова Всички права запазени