СиЛа...
В тъмното седя и ме е страх
понякога от тази самота.
В такива нощи спомням си за "нас"
и кипва яростно кръвта.
Нима си мислиш, че боли ме?
Нима допускаш, че след теб умрях?
Нима, момче, с подлост нарани ме,
а смелост нямаш да си спомниш "нас"?!
Не мога да те мразя, но го искам...
Не мога да забравя как горях...
Загърбих всичко, а получих НИЩО...
Сърцето само знае - беше грях!
Ти жалък си във слабостта си.
Безпомощен си, бебчо, днес...
Аз силна съм. Благодяра ти!
Това остана ми след теб...
понякога от тази самота.
В такива нощи спомням си за "нас"
и кипва яростно кръвта.
Нима си мислиш, че боли ме?
Нима допускаш, че след теб умрях?
Нима, момче, с подлост нарани ме,
а смелост нямаш да си спомниш "нас"?!
Не мога да те мразя, но го искам...
Не мога да забравя как горях...
Загърбих всичко, а получих НИЩО...
Сърцето само знае - беше грях!
Ти жалък си във слабостта си.
Безпомощен си, бебчо, днес...
Аз силна съм. Благодяра ти!
Това остана ми след теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Стефчева Всички права запазени
Не допускай едно момче да съсипе живота ти.