СИЛНА ЖЕНА

17.03.2007 г., 13:59 ч.

Поезия

1004 0 4

Щастлива съм, но малко се страхувам,
а за първи път съм жива.

Богата съм, когато те прегръщам,
но малко все не стига.

От миналото се страхувам:
то все ще ме преследва,
но ще се боря и успявам,
както до сега.

Защото аз съм Силната жена,
макар гласно да не го изричам,
щастлива съм,
че Бог научи ме да обичам.

Казваш, че съм красива.
Нежно е от твоите уста,
а очите – чаша вино,
даряващи искра.

Ръцете – искрящ сатен,
обгръщали и други...
най-много мен!

И да отричам,
аз съм СИЛНА,
сляпо вярвам в щастливата съдба,
А сега...
дано не се събудя,
дано сън не е това!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.