СИЛНА ЖЕНА
Щастлива съм, но малко се страхувам,
а за първи път съм жива.
Богата съм, когато те прегръщам,
но малко все не стига.
От миналото се страхувам:
то все ще ме преследва,
но ще се боря и успявам,
както до сега.
Защото аз съм Силната жена,
макар гласно да не го изричам,
щастлива съм,
че Бог научи ме да обичам.
Казваш, че съм красива.
Нежно е от твоите уста,
а очите – чаша вино,
даряващи искра.
Ръцете – искрящ сатен,
обгръщали и други...
най-много мен!
И да отричам,
аз съм СИЛНА,
сляпо вярвам в щастливата съдба,
А сега...
дано не се събудя,
дано сън не е това!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
