Силуети
Чувам стъпки. Виждам силуети -
свят, покрит от плътна пелена.
Някъде, зад нея, сякаш свети
мека, непозната светлина.
Сън ли е? Събуждащи се птици
поздравяват утро, изгрев нов...
Викат ме, с гласа на древни жрици.
Странно, в мен се буди властен зов...
Те са просто сенки. Непознати.
Но говорят вечния език,
който помня, като път обратен,
от животи, минали преди.
Нещо тайно искат да ми кажат -
знание, задача, стар закон!?
Живи ли са? Може би, миражи
в мозъка ми търсят си подслон?
Бавно се стопява пелената,
все по-ярко чудният светлик
приближава - в огнена позлата
зрее ураганно онзи миг,
в който се познахме, онемели -
те са всички минали неща -
корени на моя смях и смелост,
правото без болка да греша...
Тихи стъпки. Бродят силуети
в тайнствените дебри на нощта...
Връщат ме, навярно там, където
бях прозрачна капчица роса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
