Синя чучулига
Синя чучулига
Тя е висока и остра,
изрязан вик от небе,
спица слънчева...
Издебвам я рано,
преди да е станала синя,
преди да си сложи качулката,
така отгатвам деня й –
скрит в росните капки,
които стават на песен.
Оставам в очите и,
трептя със крилата и,
но не познавам сърцето и –
струна пъргава,
взрив от порив и устрем.
Вечер ставам гнездо,
за да отнема умората
и да пригладя перцата и,
да търся прашинки от
безбрежното синьо,
което прави душата и цяла...
Тя е висока и остра,
изрязан вик от небе,
спица слънчева...
Издебвам я рано,
преди да е станала синя,
преди да си сложи качулката,
така отгатвам деня й –
скрит в росните капки,
които стават на песен.
Оставам в очите и,
трептя със крилата и,
но не познавам сърцето и –
струна пъргава,
взрив от порив и устрем.
Вечер ставам гнездо,
за да отнема умората
и да пригладя перцата и,
да търся прашинки от
безбрежното синьо,
което прави душата и цяла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
