Синя слива
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Синя слива, синя слива –
тръгнах да бера в балкана.
Сред природа буйна, дива,
стигнах на една поляна.
Синя слива ужким търсих,
но, загубих се в гората –
тук полянката претърсих,
за пътечка сред тревата.
Тъкмо бях се начумерил,
че изгубил съм следата
и отчаян поглед вперил –
хоп... Туристка непозната!
- Добър ден!
- Добър да е –
и отвърнах на словата.
- Господине!
Риване,
нося за из път
в торбата.
Нещо, май се уморих.
Искате ли да поседнем?
Много път нагоре бих –
що не вземем, да се (автоцензура)?
Хубави слова – мечта!
Ала бяха ми в главата,
че туристката сама,
тъй потъна си в гората.
Нейсе! Синя слива ...Дръжки!
Слива мина – тюх... Съм пън!
С тия помисли си мъжки,
синя слива ще е сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
