kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
2.11.2006 г., 17:00 ч.  

Синя слива 

  Поезия
1971 0 4

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Синя слива, синя слива –

тръгнах да бера в балкана.

Сред природа буйна, дива,

стигнах на една поляна.

 

Синя слива ужким търсих,

но, загубих се в гората –

тук полянката претърсих,

за пътечка сред тревата.

 

Тъкмо бях се начумерил,

че изгубил съм следата

и отчаян поглед вперил –

хоп... Туристка непозната!

 

- Добър  ден!

- Добър да е –

и отвърнах на словата.

- Господине!

Риване,

нося за из път

в торбата.

 

Нещо, май се уморих.

Искате ли да поседнем?

Много път нагоре бих –

що не вземем, да се (автоцензура)?

 

Хубави слова – мечта!

Ала бяха ми в главата,

че туристката сама,

тъй потъна си в гората.

 

Нейсе! Синя слива ...Дръжки!

Слива мина – тюх... Съм пън!

С тия помисли си мъжки,

синя слива ще е сън.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??