22.01.2024 г., 8:24

Скейтборд за дъртаци

357 3 3

СКЕЙТБОРД ЗА ДЪРТАЦИ

 

Свръхзвуков – през тавани, кухни, спални

животът прелетя край мен – "Конкорд".

И – тъй като съм пълен откачалник,

на шестдесет и осем купих си скейтборд.

 

Той – тоя скейт, ума ми тъй размъти! –

не беше просто скейтборд, а мечта! –

и паднах шестдесет и осем пъти,

обаче се научих да летя.

 

С кварталните хлапета по баира

се спуснах – и акъла ми се взе –

хвърчах – едно прекрасно буре с бира! –

или седемдесет кила мезе.

 

Въртях такива сложни пируети

и лупинги! – с младежки хъс и чар,

че даже всички фейсбукски поети

признаха ме за Майстор – и за цар!

 

Навярно съм изглеждал твърде смешен –

вместо да пия с внуците фрапе,

с мен цялата Галактика летеше! –

и аз – през нея! – варненско хлапе.

 

Днес – сгънат пред иконата Ти свята,

на теб се моля, Боже, през сълзи –

пази ми всички хора по Земята! –

летящите! – триж повече пази.

 

Ще ви оставя някой ден наследство –

не просто кухня, спалня, пък и двор,

а песен – за прекрасното ни детство,

което просто литна на скейтборд!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти.
    Поздравявам те.
  • Зад хумора се крие мъдрост. Страхотно попадение!
  • и паднах шестдесет и осем пъти,
    обаче се научих да летя.
    ....
    пази ми всички хора по Земята! –
    летящите! – триж повече пази.

    Остани си винаги хлапе и от рода на летящите хора, Валюше!
    Прекрасно!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...