Скитане
964
0
0
До някое време се скитах навън,
останах със себе си за кратък монолог.
Поисках, за миг, което красиво било е насън,
да се случи наяве, но да няма залог.
Поскитах час, два, колко точно не знам,
потърсих да видя очите на хората.
Те гледаха другаде, не в мен, а там,
където тъгата се разхождаше с умората.
Поскитах, бях сам, а се чувствах толкова добре,
нямаше рани, спомени, не вървях по стари следи.
Времето решило днес за мен да спре,
отново да съм весел, както бе преди.
Явор Перфанов
23.05.2020 г.
Г. Оряховица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
