Понякога съм бурна и жестока;
понякога ридаеща в тъма,
проклинайки магьосницата тъмноока;
невярваща в живота след смъртта.

Понякога витая нависоко,
мечтая по безплътни небеса.
Заспивам тежък сън, дълбоко,
избягвайки от реалността.

Очакваща съм, търсеща,
преследваща все някаква мечта,
отрекла се от всичко, чакаща,
но не живота, а смъртта.

Невинна скитница все бягаща
по предопределената пътека,
тъй силно бряг бленуваща,
летяща, от перце по-лека.

Така орисана блажено -
вечно влюбена във любовта.
Оставям аз послание последно:
Живях, но никой не разбра!