Скитница
Не искам да вярвам, да бягам и моля.
Не искам да тръпна очаквайки теб.
Където е тъмно, не искам да ходя,
Дори и да падам ще продължавам напред.
Не ме обличай в тъмни илюзии.
Недей, не убивай огъня с лед.
Изранена и мръсна от безкрайни пътувания,
Накрая пак ще се върна при теб.
Бясна и смирена, откровена и няма,
Приеми ме такава каквато някога бях.
Ще бъда твоята малка измама,
Твое спасение, твой свят и твой грях.
Не ме предавай, повярвай в мръсната мен,
Повярвай в това, което е трудно за вярване.
И когато спреш пред мен уморен
Ще прекъсна вечното мое надбягване.
И до тебе ще спра, уморена от емоции,
От лъскави епохи и безчувствени лица.
Ако успееш да ми простиш всички пороци,
Няма да бягам от теб и света.
Ще застана до теб и тиха и бурна
И грешна и свята до тебе ще спра.
И ако приел си моята лудост,
Ще приемеш и моята студена ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Малена Всички права запазени
