16.09.2006 г., 17:14

скорост

1K 0 1
Карам с 20 по "Шанз-е-Лизе".
С всяка пора усещам парфюма...
Разбирам, че съм този, който има избор.
И знам, че това не е пазар.
И не знам дали това е вярно.
И докато карам с 20 по "Шанз-е-Лизе",
ми натежава от погледи,
които виждат не мен,
а стойността на 100-те долара в джоба ми.
Усмихнати днешни и вчерашни перли...
Порцеланова плът, но топла...

Продължавам да карам.
Откривам Давид.
Онзи стиснал камъка. На Микеланджело.
Поразителна прилика!
Все едно мен е изваял...
Сигурно и аз съм нечий продукт...

Карам с 20.
Катедралата "Свети Петър".
Тук ли е вярата ми?
Онази, която прегазих по пътя...
Дори не знам дали тъгувам за нея.

"Синг-Синг".
Трябва да карам по-бързо.
Може Страхът ми да ме познае,
а го бях осъдил "ДО ЖИВОТ".
Трябваше да го пратя на електрическия стол.

Карам с 20.
Поглеждам в ретроспектъра.
3-4 бели жици...
3-4 тухли в магистралата, която строя,
по която карам.
С 20. За да видя всичко. Да запомня всичко.
Защото строя къса магистрала,
въпреки дълбочината на очите
и далечината на хоризонта...
И къде ще пристигна?
Дори нямам багаж...
Само онзи пулсиращ орган...
В левия вътрешен джоб.

Карам с 20.
Не качвам на "стоп", а сякаш не съм сам.
Който и да си, аз не съм луд!
Карам с 20 не само заради ограниченията.
Карам с 20, защото може да искаш да слезеш,
а аз не бива да спирам.
А и тази къса магистрала...
Въпреки дълбочината на очите...
Който и да си, не се тревожи за КРАЯ
на магистралата.
Ако останеш, аз ще извикам!
Миг преди края.
Вероятно и заради това карам с 20...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Маринска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...