7.02.2007 г., 17:45

Слаби сме пред теб - Любов!

1.7K 0 6
Всеки ден щом срещне ме зората,
Със всички сили почвам да се боря,
Гоня те с обиди от главата,
Във минало не искам да се ровя.

Всеки ден щом сам за миг остана,
Картини във главата ми описваш,
Изживявам те, човъркам в свойта рана,
Прощвам, гоня те... и пак ми липсваш!

Всеки ден щом вляза да се мия,
Плача и се търкам с всичка сила,
Мъча се от мен да те отмия,
Но твърде, твърде много си ми мила!

Всеки ден щом мека дреха сложа,
Чувствам нежната милувка твоя,
Не искам да докосваш мойта кожа,
Събличам се и скачам пак във боя!

Всеки ден, щом седна аз да пиша,
Ръцете ми треперят пак за тебе,
Драскам, късам, спирам и да дишам,
И тропам с крак като ревливо бебе.

Всеки ден очите щом затворя,
Виждам те как злобно ми се смееш,
Изсипваш върху мене пак пороя,
И празни обещания пилееш...

Всеки ден се моля да си тръгнеш,
Сърцето ми в сълзи да не накисваш,
До вчера щеше ти да ме прегърнеш,
А вече няма те, о, Боже, как ми липсваш!

Секундичка ми дай да те забравя,
Хайде - помогни ми да те мразя!
Грешката си няма да поправя -
Но поне сърцето искам да запазя...



П.П.

Слаби сме пред теб, Любов, използваш ни душата,
Ти чувстваш с нашите сърца - нали сме ти децата,
И наз боли ни, ако ли от грешка си ранена,
Слаби сме пред теб, Любов - бъди благословена!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е !
  • Ако издадеш стихосбирка, аз първа си я купувам! Впечатляващо творчество, не се среща често такъв живец в произведенията, а визирам и музикалните ти изпълнения!
  • Няма друга такава сила, Алекс!Харесах много, днес ще изчета всичко което си писал-зареждаш ме
  • Прекрасно!!! Поздрав за невероятния стих! Много много познато...
  • Описваш много реслна ситуация и аз наистина се разчувствах,защото съм го изпитала...Браво и поздрави

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...