СЛАДКО ОТ СМОКИНИ

В малко, скърцащо хотелче

с две смоковници отпред,

срещна ни шетливо лелче

и ни пожела: – Късмет!

Старият Несебър грейна

подир погледа ѝ благ.

И се шмугна – ненадейна,

нейде – да си шета пак.

Стаичката – с телевизор,

Би-Ти-Ви, Канал едно.

И ухаеше на чироз,

сминдух, билки и сено.

А под леката веранда

чорлеше морето глъб.

И – нали е малко шантав,

вятърът ни блъсна в гръб.

После – както рече Господ,

май, заспахме призори? –

и Несебър беше остров,

по-красив и от Капри!

Спомен за доброто лелче

ще си носим дни наред –

малко, скърцащо хотелче

с две смоковници отпред.