Сладоледени истории...

на Софи, защото, докато се лигавехме в скайп, реших, че искам да съм сладолед; и на Хал, с която доразвих идеята ЗАЩО xD (само за протокола, и двете май решиха, че съм луда ^^ )

Да бъда сладоледа шоколадов,
безплатна ще бъда, безплатна за всички навред.
На всички, на всички аз бих се раздала -
На тях и на него, на нея, на вас и на теб.

Но от никого няма да взема стотинка дори.
Усмихни се само, това е цената.
Не искам да виждам празни ръчички и гладни очи.
Искам цялата да се раздам на децата.

Да лепна по мънички пръсти и устни,
Да ме вкусват с наслада насред игра.
Докато дояждат последните глътчици вкусни,
искам да ги видя всички със усмивки на уста.

Да се раздам на децата, за усмивка една.
Тя, детската усмивка, безкрайно много струва.
Но аз ще съм безплатна, шоколадова, добра,
защото със пари смях не се купува.