13.06.2018 г., 19:55

След

967 1 0

Преди теб... беше тъжно, мрачно, сиво.
Преди теб... сякаш след пожар, всичко беше черно, прашно, гнило.
Преди теб... да се усмихвам аз не знаех как.
И преди теб... живеех напразно и във вечен ад.
Но срещнах твоите очи... дълбоки, ярки и зелени.
Очи... така пъстри, красиви и засмени.
След теб научих се да дишам, да живея.
След теб научих се да съм себе си и да се смея.
След теб само щастие и любов строят от мен.
С теб се чувствам цяла... жива... всеки ден!

                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Матева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...