tazi_koqto (Илица)
42 9
18.06.2006 г., 20:28 ч.

След края 

  Поезия
1214 1 5
Обичах те - през огън, през вода,
опряла гръб на пропастта безбрежна.
Обичах те - до болка, в самота,
и бранех се от всяка чужда нежност.

Заспивам. Пак сама, за кой ли път...
Сънят прогонва мислите за тебе.
Потъвам. В тишина, във сипкав студ.
А мракът иска всичко да ми вземе.

Пропадам. Без стон, без звук... Без капка съжаление.
Край мене - ураган от щастието чуждо.
Умирам. Тъмнина. Започва бдение.
Сълзите ти ли? Днес не са ми нужни.

Спокойна съм. В мен няма нищо.
Дори и спомен, който да си струва.
Спокоен си. Че свърши всичко
и няма пред кого да се преструваш.

© Илица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • пропуснала съм изящен стих! поздравления!
  • Стих, стил ритъм и рима, и най-вече внушение! Имаш какво да кайеш и можеш да го изкажеш... мисля, че си изграден поет
    ПП и спирам да коментирам, защото от 4 коментара 3 са върху твои неща... явно освен другото си и провокативна. Респект! - ърнд (и ако можех да го напиша на латиница)
  • Понякога е по-добре да се получи така..
    Харесва ми стиха ти.Прочетох го 3 пъти и не мога
    да му се нарадвам.Поздрав!И бъди силна!
  • Много истинско и тъжно,но прекрасно...
  • Тъжно, но прекрасно!
Предложения
: ??:??