След края
Обичах те - през огън, през вода,
опряла гръб на пропастта безбрежна.
Обичах те - до болка, в самота,
и бранех се от всяка чужда нежност.
Заспивам. Пак сама, за кой ли път...
Сънят прогонва мислите за тебе.
Потъвам. В тишина, във сипкав студ.
А мракът иска всичко да ми вземе.
Пропадам. Без стон, без звук... Без капка съжаление.
Край мене - ураган от щастието чуждо.
Умирам. Тъмнина. Започва бдение.
Сълзите ти ли? Днес не са ми нужни.
Спокойна съм. В мен няма нищо.
Дори и спомен, който да си струва.
Спокоен си. Че свърши всичко
и няма пред кого да се преструваш.
опряла гръб на пропастта безбрежна.
Обичах те - до болка, в самота,
и бранех се от всяка чужда нежност.
Заспивам. Пак сама, за кой ли път...
Сънят прогонва мислите за тебе.
Потъвам. В тишина, във сипкав студ.
А мракът иска всичко да ми вземе.
Пропадам. Без стон, без звук... Без капка съжаление.
Край мене - ураган от щастието чуждо.
Умирам. Тъмнина. Започва бдение.
Сълзите ти ли? Днес не са ми нужни.
Спокойна съм. В мен няма нищо.
Дори и спомен, който да си струва.
Спокоен си. Че свърши всичко
и няма пред кого да се преструваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илица Всички права запазени
