След Любовта...
... но след Любовта душата извехтява,
разронена надеждата се стели из прахта...
и Лъч след Лъч над нея подминават,
безсилни да дарят дори и капка топлина...
... но след Любовта сърцето закърнява,
опустял животът се превръща в тегоба...
и ни Смехът... и ни Цветята...
са способни да дарят дори и капка топлина...
... но след Любовта студът те завладява,
неспирна болката разкъсва ти плътта...
и дори в прегръдка на Приятел
през теб не преминава дори и капка топлина...
разронена надеждата се стели из прахта...
и Лъч след Лъч над нея подминават,
безсилни да дарят дори и капка топлина...
... но след Любовта сърцето закърнява,
опустял животът се превръща в тегоба...
и ни Смехът... и ни Цветята...
са способни да дарят дори и капка топлина...
... но след Любовта студът те завладява,
неспирна болката разкъсва ти плътта...
и дори в прегръдка на Приятел
през теб не преминава дори и капка топлина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Баротов Всички права запазени
