17.05.2020 г., 19:48

След стоте куршума...

1.2K 1 0

той...:

 

След стоте куршума, сто и първия дали ще понесеш?

След стоте живота, готова ли си сетне да умреш?

Платила ли си мъката с безплътната цена?

За миг, готова ли си да плащаш с вечността?

Готова ли си в същите окови, нозете си, ръцете си, да побереш?

Надеждата от гроба да изровиш, и нов ковчег да ѝ ковеш?

 

Неизживени чувства, желаеш ли да разбереш?

Неизживяна обич да изкопаеш, за да погребеш?

Ти търсиш, гледаш, в очите ми да се намериш, но те няма.

Ти мислиш, чакаш, луташ се, във примка, във измама.

А аз си търся пристан за утеха, съдбата си опразнена да прибера.

А пристан няма – ти само си пътека – по бездушна и от моята душа.

 

Къде изгубих образа ти илюзорен, изпълнен с толкова лъжа?

Докато губих те, не те намирах, ти беше цяла - съвършеността.

Поисках те, приприпка заслепена, дори не се замисли за това.

И аз видях те страшно променена, къде изчезна цялата ти красота?

Сега те искам и те имам и е лесно, съня в реалност в миг се претвори.

Защо си ми такава? Та ти си безполезна. Тъй лесно в ръцете ми се приюти.

 

Но аз приют не съм, аз съм изгубен – ти нямаш никаква вина.

Ти никоя си в моя делник, а само кратък празник на нощта.

Аз мислих те, принцеса си, кралица! И виждах те през хиляди очи.

Но моите сега отварям, аз искал съм те в невъзможните мечти.

Възможното направи те различна, направи те достъпна, направи те това,

Което изживял съм, към което съм претръпнал, в което има само самота.

 

Аз от тебе всичко взел съм, и май страхувам се без теб ще продължа

А в стари куфари те търся, под перваза, на мойта мъжка неразбрана суета

Но знай, за да е всичко тука пито и платено,

За да не бъркам вече в твоята душа.

Вземи си утрото, тъй съвършено!

Ти мойто вчера си, затворена, затръшната врата!

 

Но позволи ми рядко да се връщам, да виждам образа си в твоите очи.

Туй тъй нужно ми е, аз така съм силен, огледан в изкривените мечти

Да виждам как вечно моя си, след пет лета, след още сто,

Да вдишвам твоята готовност и да я издишвам на кълбо.

Сега ще трябва да потеглиш към безкрая на твоята безкрайна самота

Това е скъпа, твойто наказание, наказвам те, със вечна свобода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Април Май Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...