След теб
Събудих се от нежната прегръдка -
до мен бе легнал споменът за нас.
Бе малко тъжен, но не тръгна.
Дойде навсякъде, където бях и аз.
Не искам и не мога да го гоня,
красиво беше, можеше да продължи.
Ще продължавам всяка вечер да се моля
за теб, за твоите хубави мечти.
И някой ден неволно щом те срещна
ще се усмихна и ще ти благодаря,
че имах толкова любов насреща,
че имах най-страхотната жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Василев Всички права запазени
