След време...
Ще забравиш за вчера, нали?
От капчука ще капят въздишки.
От очите ще спре да вали.
Нека волята бъде всевишна.
В кръговрата на бъдните дни
ще се смелят и чувства и разум.
От албума ще пръскат мечти,
без значение, че е белязан...
Опетлан с непонятност и дъх
на болежки от минало време,
всеки спомен ще бъде ни скъп,
всеки усет ще е безвремие.
Гордостта ще е нашият бич
за неслука коварна и тежка.
Упоени от временен кич
си докарваме в старост - болежка...
Ще разлистваш и ти, а и аз
без да знаем, че спомена топли...
Ще те каня мисловно на валс.
Колко много неказани вопли....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени