Моят рицар бе фалшив.
И не на кон, с такси пристигна.
На вид изглеждаше щастлив.
Каквото иска го постигна.
А после, взе че отлетя.
Открадна си любов и сила.
В мен остави празнота
и болка от сълзи прогнила.
Но то така е в любовта…
Докат‘ летиш, се приземяваш.
И някак чувствам, че сега…
След всяка обич се смаляваш.
© Мая Милушева Всички права запазени