27.11.2008 г., 10:53

Слепецът

604 0 1
Лети слепецът.
С изморени очи.
Лети човекът.
С умалели мечти.
Лети и скорецът.
С изтощени съдби.

Леден, разкъсващ, глупак.
Света си не вижда.
Ума си подвежда.

Може би.

Всевиждащ е пълният мрак.
Обсебващ е вечният страх.
Стъпка напред, стъпка назад.

Пак.

Празни очи.
С огромни мечти.
Безгласно крещи.

Лети.

Човекът сълзи.
С бели очи.
И само с мечти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рен Леан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...