Опитвал ли си се да разбереш
света през очите на слепец?
Обречен да носи тъмнината,
да не познава дори собственото си
лице.
А ти отчаян давиш се в алкохол и
в сълзи, че предала те е любовта.
Че нямаш в джоба пукната пара.
Но толкоз лошо ли е това?
Виж слепецът с усмивката живее
в собствения си свят, въпреки че
осъден е вечен роб да бъде на нощта.
© Александър Венциславов Всички права запазени