8.10.2016 г., 20:11

Слепецът

1.1K 0 0

Опитвал ли си се да разбереш
света през очите на слепец?
Обречен да носи тъмнината,
да не познава дори собственото си
лице.
А ти отчаян давиш се в алкохол и
в сълзи, че предала те е любовта.
Че нямаш в джоба пукната пара.
Но толкоз лошо ли е това?
Виж слепецът с усмивката живее
в собствения си свят, въпреки че
осъден е вечен роб да бъде на нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Венциславов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...