Сливане
И се разтворих - въздух само бях,
пулсиращ в стаята
от пълната със нежност тишина.
Изпълвах дробовете ти
със всяко вдишване -
през теб минавах,
дъха ти в себе си събрах.
Като завръщане в утроба -
нетленна топлина попи във сетивата...
Разливах се по шепите ти -
глътка жажда бях,
потекла в тялото до премаляване.
Течах през пръстите,
извирах през очите ти,
намокрих устните -
изпихме двамата нощта на глътки.
Прелях от себе си,
защото беше тясно -
от обич, раснала за теб.
От нежност,
тичаща към теб.
От страст,
жадуваща за теб.
Вселената ми беше тясна,
защото почваше във теб.
И всяка фибра се разтвори,
и всяка клетка беше споделена -
остана отпечатък от любов по всеки атом в нас.
А утре се втвърдих отново в себе си
и само болката, потекла по кръвта,
и само липсата, оставаща без въздух дробовете ми,
все още търсеха споделяне...
Така ми липсваш! Всеки атом в мен сега е самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
