i2na (Инна)
145 1101
18.09.2007 г., 16:34 ч.

Сливане 

  Поезия
544 0 6

И се разтворих - въздух само бях,

пулсиращ в стаята

от пълната със нежност тишина.

Изпълвах дробовете ти

със всяко вдишване -

през теб минавах,

дъха ти в себе си събрах.

Като завръщане в утроба -

нетленна топлина попи във сетивата...

Разливах се по шепите ти -

глътка жажда бях,

потекла в тялото до премаляване.

Течах през пръстите,

извирах през очите ти,

намокрих устните -

изпихме двамата нощта на глътки.

Прелях от себе си,

защото беше тясно -

от обич, раснала за теб.

От нежност,

тичаща към теб.

От страст,

жадуваща за теб.

Вселената ми беше тясна,

защото почваше във теб.

И всяка фибра се разтвори,

и всяка клетка беше споделена -

остана отпечатък от любов по всеки атом в нас.

А утре се втвърдих отново в себе си

и само болката, потекла по кръвта,

и само липсата, оставаща без въздух дробовете ми,

все още търсеха споделяне...

Така ми липсваш! Всеки атом в мен сега е самота...

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??