19.09.2018 г., 23:01 ч.

Случайна среща 

  Поезия » Гражданска
671 3 11

 

                 


                                                       

                          Случайна среща

 

          Приятел ме срещна тия дни на пазара.
          Не бяхме се виждали години бая,
          та скачаха мислите във надпревара
          "помниш ли, знаеш ли, уау, как така?"

 

          Той "клечка" бе станал със ползи големи -
          в политиката бил - депутат на пиедестал,
          обаче в семейството имал проблеми -
          жена му била като грозен кракатáл*..

 

          - Край мен- изобилие все мацки красиви,
          и носи се френски парфюм като облак голям!    
          Жена ми е също със дрехи миризливи,
          но по тях разпознавам какво днес ще ям!...

 

          Все перЕ,чисти,готви,а външния й вид,
          във който се влюбих - остана в ритуалната!
          Е, аз без коса съм и почти четвъртит,
          но читав съм още във мястото с "пуантата"!!

 

          Живее ми се още, кажи какво да правя?
          Съблазни около мене нагъсто за цял кош!
          Дали рахатя, манджата, децата да оставя? -
          За сега я карам, така "през куп за грош"!*

 

          А какво ли интересно за мен да разкажа?
          Огледах си критично и докрай фасона...
          Е, не съм във кухнята, докарана бях, важех..
          Но бях се погнусѝла от насрещната персона!!

 

          И споменáх, че малко съм поет безличен!
          Количество не пиша, нито обем страховит!
          Другите да коментирам - това го най-обичам!
          И отговорите им правят моя ден честит!!

 

          Мисля да живее и да прави кой как знае,
          но да не поглежда в чуждата паница!
          А бурния живот допусне ли да го омае -
          манджа бързо свършва от голямата лъжица!
              


        

          *кракатал /кракатакъл/ - измислено най-грозно животно

          *през куп за грош - нехайно, как да е.
                                
    18.09.2018

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иржи, как умееш да вникваш в човешката душа – от един разговор само.
    И колко хубаво си описала своя познат!
    Много ясно изразяваш позицията си, която подкрепям: да не гледаме в чуждата паница, да ценим това, което имаме днес.
    Доволна съм, че прочетох.
  • За чуването не знам, но за четенето - ще четеш, Иржи! Нали съм "плямпало", та добре си преценила. И аз обичам да чета твоите думи - топли,топли с дъх на старо вино, но пък винаги пивки. И аз благодаря!
  • Никакви притеснения нямам,Лиа,аз съм малко психолог и добре съм те преценила,но понякога на човек му се иска да чуе думи,а не да подразбира.Благодаря ти
    Благодаря,Исмаиле,че намина,коментарът ти всъщност е за другия стих/за зодиите/,но разбрах ,че вие със жена си сте добра комбинация-телец и овен,и двамата "рогати",та не знам кой командва!.....Е,малко смях не е излишен,че всички вие пишете на прекрасни и актуални теми,а аз....това мога,това пиша...
    Руми,благодаря ти,че не ме отминаваш.че този стих малко ме смачка в началото.Да пишеш хумор и сатира си е опасно.Може да не се хареса,може да засегнеш някого....
  • Понякога си изграждаме добра представа за някои наши познати, особено ако са важни персони, постигнали нещо повече в живота, както е в случая, но подобни неща могат да ни "разбият" на пух и прах!!!
    Иржи, добре си описала срещата, сякаш бях страничен наблюдател! Поздрав!
  • Поздравления, Иржи! Прочетох и разбрах, жена ми е ,,телец" командва със замах!
  • Мила, Иржи, въобще не се притеснявай за такива неща, особено когато става въпрос за мен. Никой не е задължен да ми връща отговор. Аз коментирам винаги от сърце, така че нека ти напиша: Давай "складираните", че да ги четем ! Поздрави!
  • Мила,Лиа,стана недоразумение...Написах отговора си,и ти беше вътре,но както често става,без да искам се изтри...Когато го повторих,съм пропуснала теб,прощавай,приятелко.Ти винаги си първа при мен ...А тоя стих нещо има малшанс...Аз не спирам да пиша,но са ми "на склад".Всеки път съм неуверена,без самочувствие,а ако се случи да ме забави и редактора...съвсем ме смачква.И,когато се появиш ти и другите приятели...ми става светло и хубаво!Благодаря,много!!
  • Благодаря,приятели,че ме намерихте,защото тоя стих имаше лошия късмет едновременно да се публикуват много автори и го "затапиха"преди да се види дори от най-близките ми....
    А ти,Георги отново ме връщаш някъде далече,далече назад....въпреки,че знаех само кракатакъл,но го съкратих за благозвучие....Прочетох линка ти,но ще го коментирам там,при твоя разказ....
    Влади,приятелю,така ме стопли,че ме намираш и в най-тъмната дупка,в която съм попадала!Безкрайно съм ти благодарна,така имах нужда сега.....
  • Наистина този човек, които су срещнала на пазара не заслужава да се зове приятел на една чиста и извисена душа, каквато си ти, Иржи.
    Поздравления за хубавия стих и аплодисменти от мен!
  • Хубаво...
    Но най-грозното животно е крокозабъл. А може и познатата на Лиско Глагоабазубадуза...
  • Ех, Иржи! Най- после още едно произведение.Да, хубаво е да си гледаме в нашата"паничка", че кой знае какви допълнителни "екстри" от подправки има в чуждата. Много поучително. Поздрави!
Предложения
: ??:??