Сляпо изкушение
Луната, натежала от желание,
докосва с лъч горещите ми устни.
Нашепва мракът огнени признания
и властно иска в мен да го допусна.
Покоят зареден е с напрежение -
почти предупреждение за трусове.
Сгъстена тишина пълзи по вените,
а грешницата в мен, триумф предчувства.
В такава нощ съм ласка и крушение
и с всички сетива усещам ясно
как падат капки сляпо изкушение.
В такава нощ съм жажда и опасност.
Ще дойдеш ли? Вълнува ли те пламъкът,
изпепелил ти разума, въпросите...
Ще устои ли волята пред дланите,
копнеещи сами да ме докоснат!?
В очите ти на здрачна страст воалите
се спускат. Само дъх и пулс долавят се.
Изгарящ стон събужда в теб заспалите
стихии. Аз съм бездна за удавници.
Ела и виж как свети с голотата ми
копнежът, който нощите тревожи ти,
опий се до припадък с аромата ми,
а после си отивай. Ако можеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
