Слънце
794
0
0
Посвещение - на брат ми
Чуеш ли смеха на ято птички,
видиш ли ти радостта -
това е мойто братче сладко,
това са моите слънце и луна.
За него всичко свидно давам,
за него бих се хвърлила и в пропастта.
Той моя ден огрява,
с него светла е дори нощта.
Погледна ли в очичките му сини,
загубвам се в моретата
и смях веднага чувам силен,
усмихвам се и на това.
Затича ли се той игриво,
погледне ли ме пак така,
на часа ще забравя всички грижи
и ще се впусна във веселба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Михайлова Всички права запазени
