Слънчев есенен месец IX
Епилог
Какъв покой след паднал сняг!
Земята сякаш става друга –
бледнее яркият й цвят,
изсулва кожа на влечуго.
Да, жегата май прекали –
отхапа къс и от декември.
Сега, задавена, лежи
и сняг студен трупа й стеле.
Отдъхнала от летен пек
и зимно, твърде жарко слънце,
земята, в мир, намята лек,
вълнисто пухкав шал и тъне
в блажена, снежна тишина,
в покой целебен, огласяван
от детски смях, звън на шейна
и лай игрив, шеги, гълчава.
Снежецът бял, почти незрим
без шум кръжи, листата брули
и свлича яркия, несвойствен грим,
където му е мястото – през юли.
13.01.2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
