18.02.2018 г., 18:56

Слънчеви лъчи

712 0 0

Слънцето се пак показа

и разпръсна радостна зараза.

Нужно беше да изгрее

и светът ни да загрее.

 

В парка сред трева зелена

и от птички заобиколена.

На пейка седнала за час

се любувам на пейзажа аз.

 

Настроението ми се повдигна,

когато слънчевият лъч ми смигна.

Времето е днес прекрасно,

от лек е то по-ефикасно.

 

Проблемите ме кара да забравя 

и със задачите си да се справя.

Липсваше ми светлината,

възбуждаща в Човека добрината.

 

Благодарение на тази смяна озарена,

чувствам се с надежда надарена.

Вярвам че ще дойдат дни все по-хубави,

ежедневието най-накрая ще ни се разхубави!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Марашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...