Страдание от самота.
Изгубвам смисъла
да се радвам, усмихвам.
Нещо да правя.
Със сълзите си говоря.
Много ми трябва,
за да се пречистя и оправя.
После ще живея.
След болката
лицето ми ще усети
вода и... минава ми.
Смея се на себе си.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Всички права запазени