6.08.2006 г., 20:39

Смисъл

958 0 1
 

СМИСЪЛ

 

Луда гордост, осмирена

в ризница от бодлива тел.

Смееш ли да мръднеш – ще се набодеш.

Раните кървят, а ти дори безчувствен,

чакаш си реда за оня свят,

където няма смисъл нито да се бориш

и където няма смисъл даже да умреш.

Помисли, дали ще има смисъл

това задгробно съществуване,

програмирано и безпроблемно,

даже да е рай или пък ад.

Затова не вярвам в рай и ад.

За мен тази ризница

е смисъла да съществувам,

защото съм човек от обществото.

Не плебей, нито роб, нито бог.

Аз съм просто гражданин

в преходен период.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славея Гарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...