Смърт
Свещта гори, но не остава много,
по пода пада восъкът горещ,
с всяка капка отива си душата ми,
с всяка капка умира част от мен.
Студът навлиза във вените ми,
изстивам бавно
и се превръщам в лед...
С последното притваряне на клепачите
се моля само за едно -
да видя слънцето,
да видя птичките
и приятелите ми
и всичко да остане част от мен...
Свещта угасва и душата
и сърцеТо ми и Те...
Последно вдишах
и се струполих,
Усетих земята под мен,
земята, която газих толкова време,
земяТа, под която вечен сън ще спя
2 метра в пръстта...
Навън е мрачно, но е ден
слънцето не грее,
със своето величие,
като че ли е в ковти ден...
Днес е траур, някой е починал,
дървеТаТа шептят, шептят...
Преди живеех в ужас,
в сълзи и тъга,
но поне усещах полъха на вятъра,
виждах слънцеТо
и великолепиеТо на природаТа
виждах всичко, а сега ...
Ковчега е студен и тъмен...
Аз мразя студ и тъмнина,
но аз избрах го
и ще трябва да остана,
това е новия ми черен свят!!!
по пода пада восъкът горещ,
с всяка капка отива си душата ми,
с всяка капка умира част от мен.
Студът навлиза във вените ми,
изстивам бавно
и се превръщам в лед...
С последното притваряне на клепачите
се моля само за едно -
да видя слънцето,
да видя птичките
и приятелите ми
и всичко да остане част от мен...
Свещта угасва и душата
и сърцеТо ми и Те...
Последно вдишах
и се струполих,
Усетих земята под мен,
земята, която газих толкова време,
земяТа, под която вечен сън ще спя
2 метра в пръстта...
Навън е мрачно, но е ден
слънцето не грее,
със своето величие,
като че ли е в ковти ден...
Днес е траур, някой е починал,
дървеТаТа шептят, шептят...
Преди живеех в ужас,
в сълзи и тъга,
но поне усещах полъха на вятъра,
виждах слънцеТо
и великолепиеТо на природаТа
виждах всичко, а сега ...
Ковчега е студен и тъмен...
Аз мразя студ и тъмнина,
но аз избрах го
и ще трябва да остана,
това е новия ми черен свят!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойка Всички права запазени
