24.07.2012 г., 12:28

Смъртта е лесна в сравнение с живота

548 0 0

В миг един-единствен умираш,

всичко свършва за теб и дотук спираш.

Няма вече да бъдеш щастлив,  

не можеш да се гмуркаш в океана на живота див.

 

Няма да изпиташ ни радост, ни тъга,

няма никога вече да видиш красива дъга.

Няма вече да копнееш,

да се видиш с приятели, да се посмееш.

 

Няма вече да правиш грешки,

ще се избавиш от последствия тежки.

Няма вече да имаш проблеми,

но те са за това - да бъдат решени.

 

Няма да можеш да почувстваш любов,

ще бъдеш погребан в дълбок ров.

Няма да можеш да видиш как растат твоите деца,

да се нарадваш на светлите им красиви лица.

 

Животът е труден, носи страдания,

трябва да си подготвен за всякакви изпитания.

Трябва да се бориш, да имаш цели,

животът не е за слаби, а за смели.

 

Всеки от акъла си страда,

от тежките житейски удари пада.

Но ако е силен, на крака ще се изправи,

да докаже, че може - това ще направи.

 

Най-важното е да оцелееш,

всички препятствия и трудности да преодолееш.

Струва ли си да се самоубиеш,

дълбоко под земята да изгниеш?!

 

Смъртта не е изход, нито спасение,

а едно много глупаво решение.

Не се страхувай, имай куража да живееш,

продължавай напред и ще видиш, че ще успееш! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....