10.01.2007 г., 15:12 ч.

Снежна буря 

  Поезия
1143 0 5
СНЕЖНА БУРЯ

Припуква огънят в старото огнище,
вятърът се смее в комините опушени.
Спокойствие и тишина царуват в тихия ми кът.
Но неспокойна е душата ми,
вихрушки препускат
по прашните пътища на моите мисли,
жадувам за вятър и буря, за дъжд и дъга,
за пролетен ураган от силни чувства.
Слънце и облаци играят на гоненица
в лекомисленото небе
на бързоменящите се настроения.
Разтварям вратата с трясък
и се втурвам в бурната нощ.
Виелицата грабва думите,
отронващи се от устните ми,
и реди с тях своя песен.
Смехът ми се слива с дъха на вятъра
и буйният огън в моето сърце
ме топли по-добре от огъня в огнището.
Танцувам със снежинките,
летя с крилата на смеха,
прегръщам бурята
и празнувам простичкия факт,
че съществувам в този свят.

© Любка Славова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??