Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
11.12.2013 г., 20:22 ч.

Снежният човек 

  Поезия » Гражданска
810 0 11

Той не ходи облечен от бяло,
нито морков си слага за нос.
Сам върви през съдбата си вяла
и в душата снегът му е гост.


Пред витрините с поглед изцъклен
гледа восъчен цветни мечти.
Онзи рай зад прозореца стъклен
не отворил за него врати.


Скрил ръцете на хладно, в хастара,
обикаля, подобен на пес.
И навърта по сто тротоара
в своя ход изтерзан и злочест.


Не такъв го рисувах от малък.
Не такъв в моя свят го видях.
Бе човечецът тъжен и жалък -
блед и сив край безбожни от грях.


Като някакво сбъркано Йети,
не открило сред хората път -
да го стоплят с две дребни монети,
миг преди да изчезне отвъд.


Невидян... В самота, в архаизъм,
той потъва сред градския здрач.
И предпразничен вихър пронизва,
две зеници, замръзнали в плач.


(Бакърена паничка)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любим поет си ми, и на много хора... Къде си...
  • Затрогващ стих!Светли празници ти пожелавам!
  • Невидян... В самота, в архаизъм,
    той потъва сред градския здрач.
    И предпразничен вихър пронизва,
    две зеници, замръзнали в плач.

    Прекрасна поезия!
  • Много хубаво и трогателно!
  • Много хубава творба, Ведрин!Стихът се лее като песен и рисува една незавидна съдба!поздрави от мен и хубав ден!
  • Много такива ги има..... За съжаление.
    Но това е то - демокрацията.
  • Сам върви през съдбата си вяла
    и в душата снегът му е гост.
    Пред витрините с поглед изцъклен
    гледа восъчен цветни мечти... /братчетата на Гаврош/
    И предпразничен вихър пронизва,
    две зеници, замръзнали в плач.
    Тъжно и ...
  • Като дом си построил стиха си, тухла по тухла - за бездомния...
  • Благодаря ви - Албена и Емил! Нека има топлина в студа!
  • Поет с главно П !!! Поздравления!
  • Както винаги невероятно удоволствие за мен. Ведрин...голям си, човек. Голям!
Предложения
: ??:??