Сняг
Снежинките танцуват в тъмнината
и в своя влюбен танц се гонят.
На къщите докосват те стъклата,
с умора падат, губят воля...
Снегът покрива със сребърна завивка
земята и дърветата отвън.
От стаите си гледат хора с усмивка,
припомняйки си някой хубав сън...
Те гледат по прозорците скрежта,
онази чиста и кристална скреж.
И мислейки за своите неща,
снегът напомня им житейския вървеж.
Един вървеж през много преспи минал,
през трудности, но пътят все е нещо дал,
за всяко щастие снега си ринал,
но щом готов си бил, си ти успял...
и в своя влюбен танц се гонят.
На къщите докосват те стъклата,
с умора падат, губят воля...
Снегът покрива със сребърна завивка
земята и дърветата отвън.
От стаите си гледат хора с усмивка,
припомняйки си някой хубав сън...
Те гледат по прозорците скрежта,
онази чиста и кристална скреж.
И мислейки за своите неща,
снегът напомня им житейския вървеж.
Един вървеж през много преспи минал,
през трудности, но пътят все е нещо дал,
за всяко щастие снега си ринал,
но щом готов си бил, си ти успял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
