Сняг през ноември
Ние с теб бяхме до тук!
В края на октомври съм уморена -
моите чувства отлетяха на юг
заедно с птиците - тук е студено.
Студен е гласът ти и странно учтив,
ентусиазмът - твърде неискрен -
защо не попита брега как без грим
очаква вълната с прегръдка неистова?
Не попита звездите къде спят през деня
и целуват ли страстно зад кулисите,
а искаш от мен да обичам студа,
да те чакам без грим и неистово!
В мен всичко е мъртво като в преспапие,
самотата сплитам на възли -
да ме пази от сняг през ноември -
докоснат от твоите пръсти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
