Ние с теб бяхме до тук!

        В края на октомври съм уморена -

        моите чувства отлетяха на юг

        заедно с птиците - тук е студено.

        Студен е гласът ти и странно учтив,

        ентусиазмът - твърде неискрен -

        защо не попита брега как без грим

        очаква вълната с прегръдка неистова?

        Не попита звездите къде спят през деня

        и целуват ли  страстно зад кулисите,

        а искаш от мен да обичам студа,

        да те чакам без грим и неистово!

        В мен всичко е мъртво като в преспапие,

        самотата сплитам на възли -

        да ме пази от сняг през ноември -

        докоснат от твоите пръсти.