22.05.2007 г., 10:09

Солунските братя

3K 0 0
 

                        Солунските двама братя,

                        ни създали писмена

                        и азбуката ни свята

                        полетяла по света.

                        В книги мъдри и достойни,

                        зазвучало с сила нова

                        на прабългарските войни

                        древното синовно слово.

                        Нам творците ни книжовни

                        сътворили свято дело,

                        с букви български, народни,

                        да четем и пишем смело.

                        И езикът - волна песен,

                        всичките страни пребродил,

                        като птица се понесъл

                        сред славянските народи.

                        Тъй родила се от мрака

                        вездесъща светлина,

                        грейнала чрез тези братя

                        в българските писмена.

                        Слава вам, светци книжовни,

                        и поклон пред ваший лик,

                        дали ни сияйно слово -

                        българският ни език!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илонка Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...