15.06.2007 г., 21:48

Спаси ме

742 0 1
Понякога усещам близостта на дъното,
сякаш вися на ръба.
Дори да искам, не бих могла да се спася.
Спаси ме от бездната на страх и тъмнина,
покажи ми част от твоята светлина.
Не искам аз към миналото да се връщам,
спаси ме от нищото, в което се превръщам.
Усещам че краят е близо -
краят на една любов,
на щастието в моя живот.
От днес за мене ти си минало,
но как да забравя всичко вече отминало.
На дъното на тази пропаст са моите мечти,
ще ги достигна, защото в тях си ти.
Сърцето ми, пронизано от хиляди стрели,
умира бавно, преди към бездната да полети.
Без теб животът няма смисъл.
Защо да се опитвам да живея,
щом ритъма на твоето сърце не мога да владея.
Тъмнината е забулила душата ти,
тъмнина, която не могат да разсеят моите сълзи.
С всеки следващ ден погубвам бавно себе си
забравям чувства, нежност, щастие, мечти.
Моля те единствено и само за едно -
спаси ме, без да питаш как и защо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...