5.10.2009 г., 0:40

Специално за "големите" мъже

853 0 6

Ти ли си човекът, когото обичам?

О, да!

Извинявай, ама често се увличам.

Не си прави илюзии, че нямам силни карти,

да бе, всички под 88 сте ми дърти.

Ей на такива да се опариш,

после  на камък да удариш.

Да се възползват за година, дори две

и като им писне... "ох мила, ама ти си само дете."

Е, нали сте много големи,

сигурно затова изпадате често в дилеми.

Вземете ни научете на поведение

или поне на уважение.

Да вземаме ли пример от вас

или ви е по–удобно да сме пас.

Тц, разсъждавай по-трезво бе, бате,

чакай да не се объркам и да ти кажа "тате".

Много сте забавни,

просто нямате равни.

Как все на вас ви се случва

някаква подобна случка?

Влюбила се във вас ученичка,

ама за вас била много мъничка.

Иначе  била сладурана

сигурно затова си позволи да я вкараш в капана.

Мъжете ласки и комплименти подаряват

само, докато набора узнаят.

Хайде, щом е така, не ни заглеждайте

и с целувки не ни подвеждайте,

че детската душа е най-ранима,

даже не зная как да го опиша с рима.

Никога няма да ни разберете,

дори и не се мъчете.

Опитах се да ви обясня този факт,

хайде да видим с какво ще се оправдаете пак,

след като ни целунете в уличния мрак.

 

                                         eFm1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре си ги наредила. И все пак- не бъди толкова черногледа, във всяка градина, покрай която е минала градушка, има поне 1 оцелял плод!
  • Леле страхотно е
  • То пък са едни мъжееееееее!Поздрав за стиха!И млади и стари....все въздухари!
  • Мила,много е хубаво и реално.Много истински си преправила в рими действителното поведение-продължавай все така...много си добра!!!
  • На мама момчетата - такива докрая оставаме, додето ти растеш...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...