7.05.2007 г., 16:51

Споделено

1.9K 0 11
 

Беше случаен, неочакван, тъжен,

Отчаян, чакащ, искащ...

....................

Беше виртуален.

Бързо времето летеше,

И не знам защо и как

Нещо стана между нас.

За мен ти беше неслучайния случаен,

     Очакван,

          Тъжно-весел и забавен,

Беше млад, беше бясно приключение.

Желаех да се срещнем на мига,

Да видя веселите ти очи,

Да чуя топлия ти глас.

За мен ти беше приключение...

После?

"Искам те", "желая те", "жадувам те"

И други думички по две.

Ти вече бе реален:

От неосъществен ти стана май осъществен

И образа ти придоби реалността,

Която нямаше преди.

Докосвам те, желая те, и искам те!

Желания, желая те (безброй)

Дали те имам?

Виртуално - ти си мой,

Реално си частичен

И аз за теб  частична съм.

Желаеш ли ме  ти? Май да!

Желая ли те аз - безспорно!

Тогава часовете във тъга -

Превръщат се в мечта, желание и мисъл блага!

Това е истински подарък!!!

На кого да благодаря, че успях да те докосна?

Че мога

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виртуална Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет Калине!Всъщност на мен не ми харесва!"На моята фикс идея" за мен е много истинско и си ми харасва.Това тук е твърде елементарно
  • Привет! Прочетох, но нещо ми изглежда изтрито или недовършено. Иначе идеята и реализацията ми допада!
  • Благодаря Зузи!Всъщност това е стиха.
  • Много трогващо и искрено! Прекрасен стих, Ели! Няма нищо по-красиво от споделената любов...
  • Благодаря на всички!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...