24.02.2007 г., 22:20

Спомен

1K 0 7

Във мислите си, завръщам се аз
Във онзи съдбоносен и вековен час
когато половината ми войници бяха изклани
а всички други със прободни рани.

Те дълго чакаха съдбовния час
когато в атака отново ще ги призова аз.
те бяха раздърпани, издрани.
Повечето имаха и тежки рани.

Но всички бяха войни по душа
и не се страхуваха дори и от смъртта.
Аз имах голямата чест да ги водя
но и тежкото наказание
по пътя към Валхала
да ги изпроводя.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мдфрхц Гфъхч Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • до колкото знам мише валкирийте са жени войни които отвеждът мъжете към валхала според гръцката митология а да и определят кой да умре и кой не
  • Добро попадение... до колкото знам валкарийте са митични-човекоподобни-същестав от келтската митология..така де, може и да се бъркам, но евалата за интерпретацията, явно си вникнал и вживял
  • Много благодаря, информацията беше много полезна..
    ;P;P;P;P;P;P

  • Ето, човек как научава нови неща!

    Поздрави!
  • А поне за Валхала знаеш ли? Защото откъдето си прочел за Валхала, там ще намериш и отговор на този свой въпрос!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...