1.08.2008 г., 0:20

Спомен

996 0 2
Ще се завръщам аз в съня ти
и ще играя на любов...
Ще разбърквам и ума ти -
ще пазиш спомена за мен до гроб...

Помня аз какво ми причини
и повярвай - ще ти отмъстя...
макар жестоко да звучи,
това е твоята съдба.

Ще помниш всеки миг с мен,
ще искаш да ме върнеш...
Ще молиш всеки Божи ден
на входа да ме зърнеш...

Но сам със спомена ще лягаш,
в самота и мъка ще се давиш,
даваш, каквото получаваш...
сам си, каквото и да правиш...

Ще те боли и очите ти ще плачат,
че не можеш пак да си с мен...
такива като тебе не обичат...
но ще намразваш липсата ми всеки ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирена Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...