Спомен

Там, където започва гората
в магия преплитат се рози -
аз съм “Този, който береше цветята”,
ти си “Тази, която се смееше”.

Денят се стопи в цветовете на вятъра.
Отшумя първо Танцът на феите -
аз съм “Този, който береше цветята”,
ти си “Тази, която се смееше”.

Тя бе уж непонятна,
а всъщност се ровеше в двора на немите -
аз съм “Този, който береше цветята”,
ти си “Тази, която се смееше”.

Имаше начин, имаше време ...

Младостта се разми сред съдби и обятия
и само смехът ми напомня за времето,
когато
аз бях “Този, който береше цветята”,
а ти - “Тази, която се смееше”.